unnamed

Интервю с Доц. Йосиф АВРАМОВ в “ТРЕТА ВЪЗРАСТ” – ФЛАГМАН НА СЕДМИЧНИЯ ПЕЧАТ

Вие сте съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при Българската търговско-промишлена палата. Има ли изобретатели у нас в последните години?

Български изобретения и понастоящем се патентоват. Най-много са в областта на химията и фармацията, електрониката, в сектора на компютърните технологии и програмирането и др. По-голямата част от изобретателите ни нямат финансови възможности да патентоват и да поддържат патентите си в други страни и предпочитат да се обърнат към българското патентно ведомство.

Кой проявява повече интерес към изобретенията на българските учени и изобретатели  – държавата или бизнесът?

Категорично българският бизнес.

Откога съществува виртуалният пазар платформа „Иновационна борса”, на който изобретателите „продават” идеи, а бизнесът ги купува и внедрява?

Функционира от април 2015 г. В момента преговаряме с БАН за качването на борсата на 566 иновативни разработки в широк диапазон – от храни до квантова физика.

Ако човек има идея за някакво изобретение или вече го е създал, как може да стигне до иновационната борса?

Достатъчно е да се регистрира на платформа “Иновационна борса” (www.inovacii.eu). На нея са презентирани иновационни проекти, търсещи финансиране. Информарционият сайт на Съвета по иновации е www.evroproekti.org.

Твърдите, че българските предприемачи са отворени за иновации и че е сериозен процентът на фирмите, въвели някакви иновации. За кои сектори става дума? И как стои въпросът с финансирането?

На „Иновационната борса” са инсталирани няколко десетки проекта, като преобладават тези в секторите фармация, роботика, софтуер, в т. ч. мобилни приложения, машиностроене и др. Голям е интересът на бизнеса към Националния иновационен фонд и към схемите по еврофондовете. По новата оперативна програма, продължение на предишната ОП „Конкурентоспособност”, 470 фирми са кандидатствали за развитие на иновациите в действащи предприятия, а 852 - за стартиращи иновативни предприятия. Ако има статистика за актуалното състояние на българската икономика, вероятно ще се окаже, че фирмите, които са въвели някакви иновации, са 35%, дори 40%, а не 26%, както сочат данните на НСИ. По правилата на ЕС 10% от еврофондовете задължително отиват за реклама. Никой не е казал, че трябва да се харчи максимално допустимото и да се поръчват луксозни артикули. За съжаление у нас голяма част от еврофондовете - 20%, дори 30%, не се изразходват по предназначение, намират се механизми за отклоняване, неефективно харчене, раздуване на разходи. Преобладават проектите за мащабно строителство и за ремонти - на сгради, магистрали и т.н., където могат да се отклоняват средства в по-едри размери.

По новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (2014-2020) са предвидени 1.34 млрд. лв. Вярвате ли, че ще отидат за реално подпомагане на учените и за нови технологии, а не за строителство и ремонти?

Да, оптимист съм, че по-голямата част от ресурса ще стигне до учените ни. Предвидени са строги правила и методики на разходване на средствата по тази програма, а оценката на проектите ще е от реномирани чуждестранни учени с утвърден авторитет в своите научни сфери. Необходимо е да се избягват разходи за строеж на сгради и за скъпи ремонти, а парите да се насочат най-вече към заплащане на атрактивни възнаграждения не само на утвърдени, но и на млади учени - асистенти и докторанти, както и за научна апаратура. Младите учени трябва да получават поне 1500-2000 евро, за да останат да работят в България.

28555431 10214448928113067 2045288581 o
 
Събитието бе посветено на възможностите за партньорство и взаимодействие между бизнеса и регионалните научни центрове
 

Кръглата маса бе открита от доц. д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации и член на УС на БТПП. В Кръглата маса взеха участие членове на Съвета по иновации при БТПП, Съвета на браншовите организации при БТПП, Клуба на смесените палати при БТПП, както и други представители на малкия и средния бизнес извън браншовите организации членки на БТПП, а също и представители на индустрията от подотрасъла на IСТ и други иновативни отрасли на икономиката ни. Сред присъстващите бяха и учени, изследователи, университетски преподаватели, както и представители на медиите.В БТПП се състоя кръгла маса на тема: „Насоки за кандидатстване по схемата от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“ от Приоритетна ос на програмата "Научни изследвания и технологично развитие", „Развитие на регионална интелигентна специализация” и възможностите за взаимодействие от представителите на бизнеса с Регионалните научни центрове”.

Встъпителният доклад на тема „Напредък в изпълнението на ОП НОИР 2014-2020 г.“ бе изнесен от Кирил Гератлиев - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" към Министерството на образованието и науката. 

Заключителният доклад бе на тема „Изграждане на регионални научни центрове”. Той бе изнесен от доц. Евгени Евгениев, консултант към ИА по ОП НОИР. Той направи и обобщение на провелата се среща.

В дискусията се включиха: проф. Петър Петров, координатор на Регионалните научни центрове при ЦУ на БАН; проф.Александър Караманов от Института по физикохимия при БАН; доц.Георги Райчевски от ГИС ТРАНСФЕР ЦЕНТЪР; Николай Колев, юрист, представляващ Общинската администрация на гр.Смолян; д-р Петър Бодуров, изобретател, който е регистрирал над 20 патента и полезни модела; и Георги Гушлеков, председател на Асоциацията по иновативно развитие.

 

По инициатива на Съвета по иновации при БТПП и с подкрепата на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) в Палатата се състоя кръгла маса на тема „Върхови иновативни постижения в областта на телекомуникационните технологии в България, разработени от академичния състав на ВУТП“. Кръглата маса бе открита и модерирана от доц. д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации и член на УС на БТПП.

Приветствие към участниците направи проф. Росица Чобанова, д.ик.н., зам.-ректор на ВУТП. Тя изнесе основния доклад на тема: Сътрудничеството между бизнеса и науката в контекста на нов модел на развитие на българската икономика: приложения в научната и иновационна политика на ВУТП.

Презентация направиха и проф. д-р инж. Румен Арнаудов, проф. дфн Тинко Ефтимов и доц. д-р Валери Гочев на тема: Фотонно захранване на сензорно комуникационна мрежа по едно оптично влакно. Последната презентация бе на гл. ас. д-р инж. Иван Иванов на тема: Блоков криптографски алгоритъм за защита на информацията.

Представени бяха добри практики на ВУТП при подготовката на кадри в бързоразвиващия се сектор на телекомуникациите и променящия се сектор на пощите, трасиращи съвременното конкурентно развитие в глобалния свят.

В дискусията се включиха: акад. Никола Съботинов, доц. Емил Влахов от Института по физика на твърдото тяло при БАН, проф. Добромир Маламов от ВУТП, Георги Гушлеков, председател на Асоциацията за иновативно развитие, и др.

BloombergTV

Има реален шанс до края на европредседателство България да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II. Това коментира икономистът доц. Йосиф Аврамов в ефира на Boom&Bust  с Владимир Сиркаров и Кузман Илиев. 

По думите му няма Маастрихтските критерий за присъединяване към еврозоната, който България да не е покрила. "Трябва да бъдем малко по-настъпателни до месец юни. Не е лошо да се направи демарж", допълни той.  

Според доц. Аврамов ако този процес не се случи сега, вероятно влизането в ERM II ще се забави до 2021-2022.  "През 2019 изтича мандата на ЕК. Едва-две години ще са необходими за наместване на пластовете между комисарите в ЕК и може би ще ни поканят в ERM II през 2021/22", обясни той.

Вижте още във видеото

Източник: bloombergtv от 28 януари 2018

Startup in BCCI

В Българската търговско-промишлена палата се проведе среща между представители на Сдружение "Национално представителство на българската стартъп предприемаческа общност" и председателя на БТПП Цветан Симеонов. В срещата взе участие Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации при БТПП и член на УС на Палатата. Членове на сдружението, участващи в срещата, представиха неговите цели и функции, в подкрепа и улесняване на дейността на стартиращи предприятия. Основната цел на организацията е да обедини стартъп предприемаческата общност в България, да я представлява пред държавната и общинска администрация и да служи за ефективен комуникационен канал между държавните институции и предприемачите. Лансирана бе и идеята за създаване на Център за стартиране на бизнес.

Председателят на БТПП представи дейността и услугите, които предлага Палатата и нейните 28 регионални структури в подкрепа и насърчаване на деловата активност в страната. Бяха разгледани съвместни възможности за разширяване на набора от услуги, предлаган на стартиращи фирми, оказване на съдействие за излизане на международните пазари, съвместни проекти за анализиране на бизнес средата.