Energomonitor

Иновациите заемат важно място в нашия свят. По този повод Българската търговско-промишлена палата се стреми чрез постоянните си инициативи да събужда интереса за знанието в хора и институции, както и да представя водещите добри практики, стимулирайки иновативното мислене и развитие на малкия и среден бизнес в пътя напред, представлявайки трибуна за всеки един иноватор. Един от инструментите, чрез които може да се случват истинно всички тези процеси, това са т.н. кръгли маси, които организират редица организации, университети, включително и БТПП, която в своята мисия е и обединител. Едно такова събитие е състоялата се на 13.11.2018 г. кръгла маса на тема „Иновативни подходи в енергийната ефективност и в екологосъобразния и здравословен начин на живот”: съвместна инициатива на Съвета по иновации при БТПП в сътрудничество с ЕЕN  при БТПП. Това е едно от многото събития на БТПП с изключително значение, което превръща всичко това в един истински висококапацитетен форум, който предоставя и включва в себе си интегрирани знания на хора с дългогодишен опит, както и на упорити млади хора, които не спират да търсят решение на наболели обществени проблеми, а и не само това.

Форумът бе открит и модериран от доц.д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации и член на УС на БТПП.

Събитието стартира с презентацията на инж. Ренета Борисова: „Интелигентни системи за мониторинг и управление“. Инж. Борисова е от  ENERGBG DZZD („ЕНЕРГОМОНИТОР” ООД), за които може да намерите повече информация на сайта им: https://energomonitor.bg/. В допълнение на казаното: компанията е и част от водещите производители в Чехия.

Следващата презентация бе представена от арх. Милан Рашевски от “dPlace” ltd, който изнесе специална лекция на тема: „Интелигентни домове, енергийна ефективност и енергийни симулации”. Арх. Рашевски представи и иновативен европейски проект, в който участва съвместно с Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници при БАН, както и с учени от редица други водещи в иновациите страни от ЕС.

Третата презентация ни грабна със своята естественост в представянето на правилата за живот, пречупени през теориите за т.н. окултна архитектура, която ни помага да разберем по-добре самите себе си, но и как да направим по-нормален и полезен периода на съществуването си на тази земя: дори и чрез избора на дом, офис. Защо сферичната форма на жилища, а и на покриви е за предпочитане? Защо и как се пести електроенергия чрез един сферичен покрив? Как да оптимизираме съществуването си. Докато сме тук. Всичко това беше представено в презентацията на инж. Алина Попова на тема „Иновативни подходи при изграждането и експлоатацията на енергийно ефективни, хармонизиращи, дървени, куполни къщи”. Представените от инж. Попова и нейни разработки предизвикаха непринудена оживена дискусия непосредствено след приключването ѝ. На част от въпросите към инж. Попова отговори и архитект Стефан Вълканов, който е автор на архитектурната част на проекта за сферичните куполни къщи, като бяха засегнати предимствата им. Също така бяха споделени от двамата и редица предизвикателства пред авторския екип, които се отнасят и до полезния модел за този нов за България сегмент в строителството и архитектурата.

Инж. Алина Попова е собственик и управител на иновативно предприятие „Сферата 123” ЕООД, за които проекти може да прочетете повече и на техния сайт: https://www.sferata123.com/.

Следващото представяне беше на г-н Атанас Шереметов, собственик и управител на фирма „Адверсо” ООД, с които може да се запознаете на сайта им: http://adverso-bg.com/. Компанията е производител на дограма за енергийно ефективни куполни къщи, проектирани и изработвани от „Сферата 123” ЕООД. Представената от г-н Шереметов лекция беше на тема „Дървени прозорци и фасади за пасивни къщи. Монтаж и поддръжка”. Методологията  за изработката на този иновативен продукт е изцяло на автора и е уникална не само за нашата страна. Дограмата се произвежда в завод в гр. Пловдив от три вида много качествена дървесина, а обшивката ѝ е изработена от алуминиево покритие. Този иновативен продукт, както и разработката му, която ще бъде патентована в най-скоро време, ще участва в Конкурса на Съвета по иновации през следващата 2019 година.

Последната презентация беше представена от г-н Светлин Добревски, предприемач и собственик на фирма „Пасивна къща България” - първата българска компания акредитирана от “Passivhaus Institut”, Дармщат, Германия да провежда обучение и курсове за „Сертифициран дизайнер-консултант на Пасивни къщи”, с които инициативи може да се запознаете на техния сайт: http://www.passivehousebg.com/bg/. Г-н Добревски изнесе лекция върху следните две теми:  „Ролята на вентилацията за здравословния начин на живот в нисконергийните сгради”, както и по още една тема „Защо и как да инвестираме в енергийна ефективност?”

Презентациите събудиха интереса на всички присъстващи, което доведе до дискусия, която премина в две части, които разделяме по време и след последната презентация. В дискусията се включиха акад. Никола Съботинов, който е бивш председател на БАН, доц. Миглена Николаева - Димитрова, директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници при БАН; г-жа Десислава Ризова, мениджър проекти в “ЙАФ България” ЕООД, г-н Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството, г-н Александър Банев, председател на УС на Националната предприемаческа и занаятчийска камара, г-н Петър Петров, председател на Сдружение за иновации в просветата, културата и спорта, г-н Добромир Домусчиев, управител на частна фирма, както и редица други специално поканени участници, между които: учени от БАН и редица университети, представители на строителния бранш, инвеститори, архитекти, както и д-р инж. Надя Николова-Деме, Председател на УС на Софийска Енергийна Агенция „Софена” и бивш директор на дирекция „Европейски програми и проекти” в Столична община, а също и софтуеристи: представители на производството на софтуер за строителството у нас. 

Последният продукт на Съвета по иновации е иновационен хъб за стартъпи, коментира доц. Йосиф Аврамов - член на УС на Българска търговско-промишлена палата и Съпредседател на Съвета по иновации към БТПП, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова. 

Когато научно откритие, патент или технология се превърнат в продукт с добавена стойност и парична възвръщаемост, тогава стават иновация, смята доц. Аврамов. "Доста наши учени не успяват с откритията си да достигнат до пазара. Това е задачата на Съвета по иновации – да опосредства връзката между науката и бизнеса и част от научните открития. В България все пак има значими научни открития. Стъпките в тази посока са да се създаде трансфер на технологии. Съветът по иновации направи към своята структура центъра за трансфер на технологии и иновационна борса", допълва той.

В областта на енергийната ефективност има проект за дървени куполни къщи, разкрива инж. Алина Попова -собственик и управител на „Сферата 123”. "Благодарение на сферичната им форма и дървена конструкция се получават добри показатели на енергийната ефективност и комфорт. С поред изчисления от специализиран софтуер можем да намалим цената на климитизиране на сградата със 70 до 90%. Понеже конструкцията на къщата е лека, това позволява във фундамента ѝ да няма метал. Така нейният обитател в постоянна връзка със земното магнитно поле. Сега сме в техническата фаза на проекта и много скоро вярвам, че ще видим първа реализирана къща на български пазар, а и на Балканите. Добри локации са покрайнините на големите градове, по-близо до природата", категорична е тя.

Повече тук

"В съвременния град човек съществува в среда, изградена от едни метални конструкции и се движи в метални кутийки и по този начин е изолиран от естественото земно магнитно поле“, коментира в предаването "Нощен хоризонт" инж. Алина Попова. Тя обясни, че за да се осигури по-уютен начин на живот, по иновативен проект ще започне производството на къщи с формата на купол, направени изцяло от дърво с добра топло- и звукоизолация. За спестяването на енергия ще допринася сферичната форма на къщите. Колкото по-голям  е диаметърът на сферата, толкова по-икономично е поддържането на къщата, допълни инж. Алина Попова.

"Освен енергоефективност, те са интересни с това, че са много сигурни, защото дървената конструкция е много лека и позволява да бъде монтирана върху най разнообразен релеф и почва, при това много по-лесно и по-бързо, отколкото при обикновено строителство. Тя има самоносеща конструкция и затова отпада необходимост от всякакви вътрешни носещи елементи - колони или греди. Притежава изключителна сеизмична устойчивост, а също така устойчивост на студ и вятър."

Инж. Алина Попова се включи в дискусия за връзката между науката и бизнеса и как иновациите се отразяват върху нашия живот. 


Държавата отделя малко средства за наука, коментира доц. Йосиф Аврамов от Българската търговско-промишлена палата. Той е доктор по икономика, работил е в БНБ и Министерството на финансите. Съпредседател е на Съвета по иновации при палатата. Аврамов предложи да има по-тясна връзка между Министерството на образованието и наука и Министерството на икономиката и да бъдат обединени в една структура Фонд научни изследвания и Националният иновационен фонд, за да може и бизнесът да участва в научните дейности.

Целта на Европейския съюз е до 2020 година 6% от бюджета на страните-членки да е насочен към наука, иновации и за развитие на технологиите. В България е предвидено тези средства да са 1,5 на сто. В момента средствата от бюджета, които се отделят за наука и иновации, са между 0.6  и 1 процента, посочи Йосиф Аврамов. По думите му, Съветът по иновации полага усилия да подпомогне връзката между науката и бизнеса. Изпълняват се три проекта, единият от които е електронната платформа Иновационна борса. Вторият проект е свързан с Центъра за трансфер на технологии, а третият - за Иновационен start up хъб, отбеляза доц. Йосиф Аврамов

"Иновациите са трансфер на нови знания в пари", подчерта акад. Никола Съботинов от БАН. За да имаме иновации, трябва новите знания да се превърнат в икономически продукт, който да се реализира на пазара. Науката трябва да намери своето място в живота на хората, категоричен е акад. Съботинов:

"Иновация има тогава и само тогава, когато тя даде икономически резултат тази идея, когато се превърне в продукт, който се произвежда от дадена фирма и си намира своето място в пазарна реализация. Това не е никак лесно. Във всички страни по света се полагат огромни усилия за преминаване на знанията - да бъдат максимално използвани в реалния живот на хората."

Източник: БНР

На форума участва доц.Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации при БТПП и член на УС на БТПП. Той представи работата на съвета. Той отговори и на предварително поставените въпроси от корейските представители. На делегацията от Република Корея бе представен накратко и Съвета на смесените палати при БТПП и участващите в него Българо-корейски комитет и Търговска и Индустриална Камара на Република България и Република Корея, в чието ръководство е зам. председателя на БТПП г-н Георги Стоев.

Въпроси от корейската делегация към Доц.Йосиф Аврамов, д-р по икономика,Съпредседател на Съвета по иновации при БТПП,Член на УС на БТПП

1-ви въпрос:Каква е настоящата ситуация при индустриите като ИКТ, здравеопазване и чисти технологии. Кои компании от тези индустрии са активни участници на световния пазар (добавят стойност към него)?

Отговор на Йосиф Аврамов: Икономиката на Република България е относително добре развита по отношение на ИКТ сектора и преди всичко в изготвянето на софтуер и аутсорсинга. Нашата страна изостава в областта на чистите технологии, а в областта на здравеопазването регистрира в последните години някои частични успехи. Съветът по иновации фокусира своето внимание в областта на иновативните подходи в икономиката на здравеопазването и на 25.10.2018 г. в БТПП организира Кръгла маса. В областта на ИКТ сектора безспорни лидери на българския пазар, които имат добър износ са фирма „Телерик”, която бе закупена за над 270 млн.$ от концерна от САЩ Прогрес; Сирма, Скейл фокус (член на Съвета по иновации при БТПП) и др., а също и българските филиали на фирмите от САЩ: Вием уеър, Мелексис и др. В областта на здравеопазването безспорни лидери са: фармацевтичната компания Актавис, която е част от израелската ТЕВА, Софарма и др. На Кръглата маса в БТПП приятна изненада поднесоха фирма „Нутриджен” (носител на трета награда в Конурса на Съвета по иновации за 2018 г. за най-успешна иновативна фирма), която от старт ъп стана за 2 години лидер в областта на генетичните изследвания у нас и Микар – иновативна компания за изготвяне на нови лекарствени форми.

 2 -ри въпрос: Как оценявате държавната подкрепа или регулации, свързани с промотирането на индустриите като общо?

Отговор на Йосиф Аврамов: Оценявам като недостатъчна подкрепата на малкия и средния бизнес от страна на българската държава, а също са налице и значителни затруднения при финансирането на МСП от банките и други финансови източници. Например ИАНСМП единствено заплаща част от разходите на недостатъчен брой МСП при тяхно участие в панаири и изложби. Налице е и известна подкрепа и от страна на Министерството на икономиката, както и от двете агенции в неговата структура: Българската агенция за инвестиции и ИАНМСП по отношение на промотирането на някои национални програми като ТЕХНОСТАРС за млади предприемачи, Националния иновационен фонд и др. Координацията между отделните структури на МС не е на висота.  Единствено от полза е Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Според мен не се предвижда и в проектобюджета за 2019 г. достатъчен финансов ресурс в последващи нормативни актове за подпомагане на бизнеса, които да съответстват на заложените мерки в стратегията. Налице е известна конкуренция между БАИ и държавното предприятие, което е в структурата на МИ „Индустриални зони” в промотирането на предимствата на България като добро място за инвестиции, което по принцип е позитивно.