Необходимо е да се засили "натискът" на правителството и БНБ за влизането ни във валутния механизъм на ЕС

 

evrozona

По време на проведеното неотдавна заседание на Европейския съвет в Брюксел премиерите на няколко страни от Централна и Източна Европа, между които и българският министър-председател Сергей Станишев, поставиха ребром въпроса за приемането им в еврозоната. За разлика от прибалтийските страни обаче България не е член на предпазния валутен механизъм ERM II и затова на нея трябва да се обърне специално внимание, за да може първо да бъде приета в него.

На срещата е обсъждан въпросът за евентуално съкращаване наполовина срока за престой на новоприета страна в ERM II. Той понастоящем е минимум 2 години, което едва ли е реалистично в момент на глобална финансова и икономическа криза. Според все повече икономисти от т.нар. стари 15 страни членки на ЕС едно от най-ефикасните средства да бъде избегнат кризисният крах сред източноевропейските членки на съюза, в т.ч. и на България, е да се ускори пътят за въвеждането на еврото и дори да се облекчат 5-те критерия за членство в клуба на европейската валута.

В резултат на въведения през 1997 г. валутен борд България успя да стабилизира финансовата си система.

Също така в резултат на дългогодишното "стягане на колана" и консервативната финансова политика на няколко правителства, превърнала българите в най-бедните по ниво на доходи и жизнен стандарт в ЕС, фискът у нас успя да натрупа и излишък. Той донякъде дава "кураж" на българските политици да предявяват претенции за ускореното ни влизане в еврозоната. Макар че са налице и окуражителни сигнали, като например изразеното становище на германския канцлер Ангела Меркел на 1 март т.г. в Брюксел, че "процесът за присъединяване към ERM II може да бъде ускорен" и "това можело да се обмисли", то все още сме далече от приемането ни във валутния механизъм.
Ето защо е наложително да се предприеме нова офанзива от страна на българското правителство, съгласувано с БНБ, за фиксиране на дата от страна на Европейската комисия и преди всичко на Европейската централна банка за присъединяването на България по възможност още до средата на т.г. във валутния механизъм, а през 2012-а или 2013-а - в еврозоната. Това е реалистична задача и трябва да бъде изведена като приоритетна пред изпълнителната власт, БНБ и бизнеса. Последният също може да помогне чрез лобиране в европейските бизнес структури, в които участва, в Европейския икономически и социален съвет и Европейския парламент на малките и средните предприятия.
Мнението на шефовете на водещи български банки, закупени неотдавна от мощни банкови групи от ЕС и САЩ, също е от значение и те следва да го лансират пред своите началници в банките-майки в Милано, Париж, Ню Йорк и др. световни финансови центрове. Следва да се приветства в тази насока подкрепата за по-скорошното приемане на еврото у нас от председателя на Управителния съвет на най-голямата българска банка - "Уникредит Булбанк", Левон Хампарцумян. Според него "Колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре. Валутният борд доказа, че има изключително стабилизиращ и позитивен ефект именно в такива трудни периоди като сегашната криза. В съседните ни страни има девалвация на местната валута с над 20%, което никак не е приятно. Трябва да се направят сериозни усилия от наша страна, но може би трябва да се преосмислят и процедурите, и критериите за влизане в еврозоната. Трябва да се вземат необходимите решения, за да може процесът на присъединяване към еврозоната да се ускори."
С оглед постигането на тази задача е наложително 
да се преодолее негативното отношение към нашата страна като част от ЦИЕ и да се проведе разумна и не особено разточителна кампания сред водещите политици и финансисти в света. По време на срещи, а и във водещите печатни и електронни медии, е нужно да се акцентира, че България, за разлика от други държави в региона, е сравнително стабилна във финансово отношение.

Аналитиците засега правят доста истерични прогнози за световната икономика. Експерт от Лондон, Франкфурт или Ню Йорк трудно може да прецени спецификата на всяка от 25-те икономики, за които прави прогноза. Ето защо България е сложена в една група с държави като Украйна, Унгария, трите прибалтийски страни, от които най-зле е Латвия, в която неотдавна падна и правителството, Сърбия и т.н. Тези страни като цяло според някои анализатори са изключително рискови, а България, щом е съвсем близо до тях, и тя е рискова, макар и не толкова. Същевременно, по всякакви поводи и събития, трябва да изтъкваме, че сме доста различни. Единственият начин да се справим с негативните прогнози е, ако - като икономика и като държава, успеем в рамките на няколко тримесечия да покажем, че тези прогнози не се сбъдват. Ако успеем да решим трудната задача, анализаторите ще признаят, че са сбъркали, а за България в световните медии ще има позитивни новини. Засега новините са в реципрочна посока за целия регион на Централна и Източна Европа.
Макар и рядко, налице са и обективни анализатори, които отразяват финансовата ни стабилност прецизно. Те посочват, че българската и естонската икономика са сред най-стабилните в региона на Източна Европа в условията на глобалната финансова и икономическа криза. Те са като "бели лястовички" на фона на многобройните публикации и прогнози напоследък, които поставят под един знаменател проблемите в отделните страни в този регион, без да се взимат специфичните условия. Неотдавна една от най-големите агенции за кредитен рейтинг "Муудис" призова това да не се прави в отговор на въпроси от международни инвеститори. Според рейтинговата агенция възникващите пазари в Европа не трябва да се третират като едно цяло в момента на криза. В своите коментари "Муудис" постави България в една група с Румъния и Хърватия, за които казва, че са страни със стабилни кредитни показатели, но с потенциал за промяна на рейтинга. В първа група са Полша, Чехия и Словакия, с добре "закотвени рейтинги" (сравнително високи), а в трета и четвърта - трите прибалтийски държави и Украйна, които са с "ударени кредитни показатели" и голяма и съответно малка възможност за външна подкрепа (последното визира Украйна).
Основното ни 
предимство по време на кризата е големият фискален резерв, който позволява на държавата да посрещне евентуални негативи, за които другите страни търсят помощ отвън, коментира главният анализатор в британската Роял банк ъф Скотланд Тимъти Аш. Предимството на Естония е, че има много ниско ниво на публичен дълг и това помага на най-малката по територия и население прибалтийска република да се отличи от своите съседи и особено от здраво закъсалата Латвия.

Според нашия сънародник Ивайло Веселинов, старши икономист за региона в Дрезднер клайнворт банк, ниският публичен дълг е плюс за България (той съставлява 14,9% от БВП). Веселинов окачествява попадането на една държава във валутния механизъм ERM II като положителен сигнал за инвеститорите, защото най-малкото дава оптимизъм, че ЕЦБ също може да отпусне помощ в случай на нужда. Ако валутният курс, при който държавата е приета в механизма, се приема за надценен, спекулативни атаки биха го дестабилизирали и дори могат да принудят страната да излезе от ERM II. При условията на паричен съвет, какъвто у нас има от 1 юли 1997 г., в повечето случаи този проблем не е на дневен ред, тъй като валутният курс е фиксиран и не търпи отклонения. Определено тезата на българския банков анализатор относно присъединяването на България към ERM II е изключително точна и обективна и тя следва да е водеща при съгласуваните действия на българските институции в тази насока.
Този и следващите няколко месеца са от изключително важно значение за присъединяването ни към ERM II, респективно - към еврозоната, и затова е необходимо всички да обединим усилията си. Това няма да е никак лесно в условията на започващи предизборни кампании за национален и Европейски парламент. Но в името на просперитета на страната ни след няколко години трябва да се преодолеят различията и по водената понастоящем финансова политика, ориентирана към трайна финансова стабилност.