Визитка:
Йосиф Аврамов е магистър по финанси и кредит и e доктор по икономика. Той е утвърден финансово-инвестиционен консултант и макроикономически анализатор. Собственик и управител на няколко фирми, в т.ч. и председател на УС на Консултантски център по европейски програми „Люлин”, с профил финансово обезпечаване на инвестиционни и иновационни проекти, консултиране на европейски проекти от оперативни те програми на ЕС, Седма рамкова програма на ЕС, ХОРИЗОНТ 2020 и COSME. Член е на УС на БТПП и е съпредседател на Съвета по иновации при БТПП, основан по негова инициатива. От 1996 г. е зам. председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Работил е като кредитен инспектор в БНБ, главен специалист по данъци и такси от населението в Министерството на финансите, главен инспектор в Централното управление на комитета, направление „Функционални дейности", като е отговарял за контрола върху финансите, кредитирането, застраховането и ценооб разуването в Централното управление на Комитета за държавен и народен контрол, началник на управле ние „Финанси и инвестиции" в Министерството на науката и висшето образование и старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народното събрание. Впоследствие е нещатен експерт или сътрудник в Бюджетната или в Иномическата комисии на следващите състави на НС. Член е на редакционната колегия на списание „Ново време" и на Съюза на журналистите в България. Води лекционни курсове по финансови, банкови и финансово-контролни дисциплини и по „Европейска интеграция" в магистърски и бакалавърски програми в Стопанския факултет на Техническия университет-София и в Университета по библиотекознание и информационни технологии - София. Автор е на монографиите: „Си лата на парите"; „Банков контрол"; „Корпоративни финанси",; „Еврото - утрешните ни пари”, „Пари, Кредит, Банки”; „Теория и история на парите и кредита”; „Митнически и данъчен контрол” и др., както и на стотици статии и публикации в реномирани научни списания и в периодичния печат. Последната му книга е „Възможности и подходи за развитие на публично-частното партньорство", издадена през 2014 г.
Г-н Аврамов, кое провокира създаването на Съвета по иновации към БТПП?
Важността на иновациите за развитието на конкурентна икономика. ЕС прие нова стратегия за развитие, основана на иновациите. България е на едно от последните места в ЕС по размера на средствата заделяни за развитие на иновациите. По данни на НСИ, 0.57 % от БВП са за иновации,като преобладаващата част са инвестиции от частния сектор. Съгласно Лисабонската стратегия до 2020 г, в ЕС трябва да се заделят до 2% от БВП, а съгласно Стратегията България 2020 се предвижда до 1.5% от нашия БВП , да се заделя за иновации. През изминалата – 2013 г. за първи път след промените от държавния бюджет се заделиха 20 млн. лв. за иновации. Около 10 млн.лв. се разходваха, чрез Националния иновационен фонд (НИФ) и се насочиха през механизма на Седма конкурсна сесия на НИФ, в която бяха одобрени 52 проекта. Другите средства се разходваха също за иновативни инициативи, като: за участието на България в европейската платформа за IT технологии ЕКСЕЛ бяха заделени 1 млн. евро, за участие на български фирми в бизнес инкубатор в щата Калифорния, САЩ, за младежката иновационна програма Техностарс и др. Съвета организира кръгли маси( над 10), информационни дни за възможностите за финансиране на иновативни дейности, семинари…
Работите по създаване на онлайн Иновационна борса. Каква е целта ви?
Целта е да се ускори процеса по въвеждане на иновативни идеи и разработки в практиката. Ще се презентират иновационни проекти, за да се намерят инвеститори, да се осигури създаването на нови иновативни предприятия, с участието и на самите иноватори(изобретатели). Ще се набират индивидуални и колективни дарения, на принципа на известните сайтове, популярни в САЩ - КИКСТАРТАРТЕР или Интерлоджио. Ще се търсят и намират допирни точки между представители на бизнеса и науката, с оглед внедряване на научните постижения в индустрията; възраждане на научно-развойната дейност(НРД) в предприятията. Преди промяната у нас, всяко Държавно стопанско обединение, а и по-големите предприятия имаха научно-развойно звено, база за развитие и внедряване, секции за промишлен инженеринг и т.н. И сега в развитите страни има такива звена в индустриалните предприятия? Това е пътят за развитие на иновативна икономика и целта на Съвета по иновации при БТПП е, тези изключително полезни структури да намерят място отново в българската индустрия.
Въпрос: Изпратихте пакет с предложения към предишното правителство относно Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020
В Съвета обсъдихме състоянието на дейностите за стимулиране на растежа и стигнахме до извода, че не всички инвестиции в научни изследвания и иновации са еднакво ефективни, от гледна точка на въздействието върху растежа. Интелигентната специализация предполага, че страната ни трябва да избере ограничен брой приоритети въз основа на своите силни страни, международната си специализация и сравнителни предимства, които имат най-голям потенциал да постигнат трайно въздействие. Надяваме се, че част от предложенията ни са взети предвид при последната й редакция.
Стартирахте Второто издание на конкурса за иновативен проект и иновативно предприятие. Пилотното издание на конкурсите предизвика голям интерес сред българските фирми. Какви са очакванията ви сега?
Интересът към пилотното издание на конкурса бе голям, което е показателно за важността на иновациите за развитие на икономиката. Призьорите бяха излъчени в голяма конкуренция и на база на критерии за оценка, отчитащи оригиналността на идеите, методите, икономическата ефективност от реализацията и приноса към опазването на околната среда. Номинациите за второто издание на Конкурса вече са в ход и всеки от вашите читатели може да се запознае с условията за участие на сайта на Съвета http://inovacii.eu и ако отговаря на критериите, има възможност да се номинира, срокът за заявления е до 31.10. 2014 г.
Наскоро БТПП сключи договор за партньорство с Българска банка за развитие (ББР), очаквате ли реални резултати в подобряване достъпа на МСП до финансиране за развойна и научно-изследователска дейности?
Очаквам от ББР да включат фирми на БТПП в тяхната партньорска програма и с участие на техен представител в комисията за оценка на проектите, да подкрепят нашият конкурс за иновативен проект и за най-успешно иновативно предприятие.
На пазара вече е последната ви книга „Възможности и подходи за развитие на публично-частното партньорство". Какви са възможностите на малките предприемачи за участие в такива партньорства?
Много големи, но все още са слабо използвани. Законът за ПЧП е недостатъчно добре разработен и надявам се, да се доусъвършенства от следващото НС.
Интервюто е на Славка Хинкова
