Интервю с Доц. Йосиф АВРАМОВ в “ТРЕТА ВЪЗРАСТ” – ФЛАГМАН НА СЕДМИЧНИЯ ПЕЧАТ
Вие сте съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при Българската търговско-промишлена палата. Има ли изобретатели у нас в последните години?
Български изобретения и понастоящем се патентоват. Най-много са в областта на химията и фармацията, електрониката, в сектора на компютърните технологии и програмирането и др. По-голямата част от изобретателите ни нямат финансови възможности да патентоват и да поддържат патентите си в други страни и предпочитат да се обърнат към българското патентно ведомство.
Кой проявява повече интерес към изобретенията на българските учени и изобретатели – държавата или бизнесът?
Категорично българският бизнес.
Откога съществува виртуалният пазар платформа „Иновационна борса”, на който изобретателите „продават” идеи, а бизнесът ги купува и внедрява?
Функционира от април 2015 г. В момента преговаряме с БАН за качването на борсата на 566 иновативни разработки в широк диапазон – от храни до квантова физика.
Ако човек има идея за някакво изобретение или вече го е създал, как може да стигне до иновационната борса?
Достатъчно е да се регистрира на платформа “Иновационна борса” (www.inovacii.eu). На нея са презентирани иновационни проекти, търсещи финансиране. Информарционият сайт на Съвета по иновации е www.evroproekti.org.
Твърдите, че българските предприемачи са отворени за иновации и че е сериозен процентът на фирмите, въвели някакви иновации. За кои сектори става дума? И как стои въпросът с финансирането?
На „Иновационната борса” са инсталирани няколко десетки проекта, като преобладават тези в секторите фармация, роботика, софтуер, в т. ч. мобилни приложения, машиностроене и др. Голям е интересът на бизнеса към Националния иновационен фонд и към схемите по еврофондовете. По новата оперативна програма, продължение на предишната ОП „Конкурентоспособност”, 470 фирми са кандидатствали за развитие на иновациите в действащи предприятия, а 852 - за стартиращи иновативни предприятия. Ако има статистика за актуалното състояние на българската икономика, вероятно ще се окаже, че фирмите, които са въвели някакви иновации, са 35%, дори 40%, а не 26%, както сочат данните на НСИ. По правилата на ЕС 10% от еврофондовете задължително отиват за реклама. Никой не е казал, че трябва да се харчи максимално допустимото и да се поръчват луксозни артикули. За съжаление у нас голяма част от еврофондовете - 20%, дори 30%, не се изразходват по предназначение, намират се механизми за отклоняване, неефективно харчене, раздуване на разходи. Преобладават проектите за мащабно строителство и за ремонти - на сгради, магистрали и т.н., където могат да се отклоняват средства в по-едри размери.
По новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (2014-2020) са предвидени 1.34 млрд. лв. Вярвате ли, че ще отидат за реално подпомагане на учените и за нови технологии, а не за строителство и ремонти?
Да, оптимист съм, че по-голямата част от ресурса ще стигне до учените ни. Предвидени са строги правила и методики на разходване на средствата по тази програма, а оценката на проектите ще е от реномирани чуждестранни учени с утвърден авторитет в своите научни сфери. Необходимо е да се избягват разходи за строеж на сгради и за скъпи ремонти, а парите да се насочат най-вече към заплащане на атрактивни възнаграждения не само на утвърдени, но и на млади учени - асистенти и докторанти, както и за научна апаратура. Младите учени трябва да получават поне 1500-2000 евро, за да останат да работят в България.